Аз свалих стъклото като че не го чувах.
Човекът остави вестника си настрана и дрехите му ме изненадаха, сега, когато можех да ги видя. Под дрипавият му парцал, той беше леко прекалено добре облечен. Нямаше никъкав бриз, за да ми подаде миризма, но блясъкът на тъмно червената му риза приличаше на коприна. Извитата му черна коса беше оплетена и полудяла, но тъмната му кожа беше гладка и перфектна, зъбите му бяха бели и прави. Противоречие.
- Може би не трябва да паркирате колата си тук, мадам. – Каза той. – Може да не е тук, когато се върнете.
- Благодаря за предупреждението. – отговорих.
Аз изгасих двигателя и излязох. Може би подсвирващият ми приятел можеше да ми даде отговорите, които исках, по-бързо, отколкото да нахлуя с взлом. Аз отворих големият си сив чадър – не че ме интересуваше, наистина, да предпазвам дългата кашмирена рокля, която носех. Това беше нещо, което човек би направил.
Мъжът изгледа лицето ми косо през дъжда и тогава очите му се разшириха. Той преглътна и чух как сърцето му се ускори, докато го приближавах.
- Търся някого. – започнах аз.
- Аз съм някой. – Предложи той с усмивка. – Какво мога да направя за теб, красавице?
- Ти ли си Джей Дженкс? – попитах аз.
- О. – каза той и изражението му се превърна от очакващо в разбиращо. Той се изправи на крака и ме огледа с присвити очи. – Защо търсиш Джей?
- Това си е моя работа. – Пък и си нямам и идея. – Ти ли си Джей?
- Не.
Ние се гледахме за един дълъг момент, докато острият му поглед обходи отгоре до долу прилепналата перленосива нощница, която бях обляква. Погледът му най-накрая стигна до лицето ми.
- Ти не приличаш на обикновените клиенти.
- Аз вероятно не съм обикновена. – признах си. – Но наистина трябва да го видя колкото е възможно по-бързо.
- Не съм сигурен какво да направя. – призна си той.
- Защо не ми кажеш името си?
Той се ухили.
- Макс.
- Приятно ми е да се запознаем, Макс. Сега защо не ми кажеш с какво се занимаваш?
Усмивката му се превърна в намръщване.
- Ами, обикновените клиенти на Джей изобщо не приличат на теб. Твоят вид не се занимава да ходи в офисът му в гетото. Просто отивате в модерният му офис в небостъргача.
Аз повторих адреса, който имах, правейки списъкът с номерата въпрос.
- Да, това е мястото. – каза той, отново подозрителен. – Как така не отиде там?
- Това беше адресът, който ми бе даден – от много надежден източник.
- Ако сте намислили нещо добро, нямаше да сте тук.
Аз прехапах устни. Никога не съм била много добра в блъфирането, но Алис не ми бе оставила много алтернативи.
- Може би не съм намислила нещо добро.
Лицето на Макс стана извинително.
- Вижте, мадам...
- Бела.
- Добре, Бела. Виждаш ли, имам нужда от тази работа. Джей ми плаща много добре най-вече да видя тук по цял ден. Искам да ти помогна, наистина, но – и разбира се говоря хипотетично, нали? Или неофициално, или каквото ти върши работа – но ако пусна някого, който може да му навлече проблеми, изхвърчам. Виждаш ли проблема ми?
Помислих за минута, дъвчейки устната си.
- Никога преди не си виждал някой като мен? Е, някак като мен. Сестра ми е доста по-ниска от мен и има тъмна, щръкнала черна коса?
- Джей познава ли сестра ти?
- Мисля, че да.
Макс помисли върху това за минута. Аз му се усмихнах и дишането му се запъна.
- Ще ти кажа какво ще направя. Ще се обадя на Джей и ще те опиша. Нека той вземе решението.
Какво ли знаеше Джей Дженкс? Дали описанието ми щеше да значи нещо за него? Това беше тревожна мисъл.
- Фамилията ми е Кълън. – Казах аз на Макс, чудейки се дали това не бе твърде много информация. Започвах да се дразня на Алис. Наистина ли трябваше да съм чак толкова сляпа? Тя можеше да ми остави още една, две думи...
- Кълън, разбрах.
Аз го наблюдавах, докато набираше, лесно запомняйки номера. Е, можех да се обадя на Джей Дженс лично, ако това не проработеше.
- Здрасти, Джей, Макс е. Знам, че никога не бива да ти се обаждам на този номер, освен по спешност...
„Има ли спешност?” Чух слабо от другият край.
- Е, не точно. Едно момиче иска да те види...
„Не виждам какво му е спешното. Защо не следваш нормалната процедура?”
- Не последвах нормалната процедура, защото тя изобщо не изглежда като обикновените...
„Да не е ченге?”
- Не...
„Не можеш да си сигурен. Изглежда ли като ония на Кубарев...”
- Не – остави ме да говоря, става ли? Тя казва, че познаваш сестра й или нещо подобно.
„Едва ли. Как изглежда тя?
- Тя изглежда... – Очите му ме обходиха от лицето до обувките преценяващо.
- Е, тя изглежда като супермодел, така изглежда. – Аз се усмихнах и той ми намигна, тогава продължи. – Влудяващо тяло, бледа като чарфав, тъмно кестенява коса, почти до кръста й, има нужда от един здрав сън...нещо от това да ти звучи познато?
„Не, не ми звучи познато. Не съм доволен, че оставяш слабостта си за красиви жени да се намесва в...
- Да, харесва красивите, какво му е лошото на това? Съжалявам, че те притесних, човече. Просто забрави.
- Името. – Прошепнах.
- О, да. Чакай. – Каза Макс. – Тя казва, че името й е Бела Кълън. Това помага ли?
Имаше миг на мъртвешка тишина и тогава гласът от другият край на линията внезапно крещеше, използвайки много думи, които не чувахте често извън паркингите за камиони. Цялото изражение на Макс се промени; цялото шегуване изчезна и устните му пребледняха.
- Защото ти не попита! – извика обратно Макс, паникьосан.
Имаше още една пауза, докато Джей се успокояваше.
„Красива и бледа?” Попита Джей, малко по-успокоен.
- Казах ти това, нали?
Човекът остави вестника си настрана и дрехите му ме изненадаха, сега, когато можех да ги видя. Под дрипавият му парцал, той беше леко прекалено добре облечен. Нямаше никъкав бриз, за да ми подаде миризма, но блясъкът на тъмно червената му риза приличаше на коприна. Извитата му черна коса беше оплетена и полудяла, но тъмната му кожа беше гладка и перфектна, зъбите му бяха бели и прави. Противоречие.
- Може би не трябва да паркирате колата си тук, мадам. – Каза той. – Може да не е тук, когато се върнете.
- Благодаря за предупреждението. – отговорих.
Аз изгасих двигателя и излязох. Може би подсвирващият ми приятел можеше да ми даде отговорите, които исках, по-бързо, отколкото да нахлуя с взлом. Аз отворих големият си сив чадър – не че ме интересуваше, наистина, да предпазвам дългата кашмирена рокля, която носех. Това беше нещо, което човек би направил.
Мъжът изгледа лицето ми косо през дъжда и тогава очите му се разшириха. Той преглътна и чух как сърцето му се ускори, докато го приближавах.
- Търся някого. – започнах аз.
- Аз съм някой. – Предложи той с усмивка. – Какво мога да направя за теб, красавице?
- Ти ли си Джей Дженкс? – попитах аз.
- О. – каза той и изражението му се превърна от очакващо в разбиращо. Той се изправи на крака и ме огледа с присвити очи. – Защо търсиш Джей?
- Това си е моя работа. – Пък и си нямам и идея. – Ти ли си Джей?
- Не.
Ние се гледахме за един дълъг момент, докато острият му поглед обходи отгоре до долу прилепналата перленосива нощница, която бях обляква. Погледът му най-накрая стигна до лицето ми.
- Ти не приличаш на обикновените клиенти.
- Аз вероятно не съм обикновена. – признах си. – Но наистина трябва да го видя колкото е възможно по-бързо.
- Не съм сигурен какво да направя. – призна си той.
- Защо не ми кажеш името си?
Той се ухили.
- Макс.
- Приятно ми е да се запознаем, Макс. Сега защо не ми кажеш с какво се занимаваш?
Усмивката му се превърна в намръщване.
- Ами, обикновените клиенти на Джей изобщо не приличат на теб. Твоят вид не се занимава да ходи в офисът му в гетото. Просто отивате в модерният му офис в небостъргача.
Аз повторих адреса, който имах, правейки списъкът с номерата въпрос.
- Да, това е мястото. – каза той, отново подозрителен. – Как така не отиде там?
- Това беше адресът, който ми бе даден – от много надежден източник.
- Ако сте намислили нещо добро, нямаше да сте тук.
Аз прехапах устни. Никога не съм била много добра в блъфирането, но Алис не ми бе оставила много алтернативи.
- Може би не съм намислила нещо добро.
Лицето на Макс стана извинително.
- Вижте, мадам...
- Бела.
- Добре, Бела. Виждаш ли, имам нужда от тази работа. Джей ми плаща много добре най-вече да видя тук по цял ден. Искам да ти помогна, наистина, но – и разбира се говоря хипотетично, нали? Или неофициално, или каквото ти върши работа – но ако пусна някого, който може да му навлече проблеми, изхвърчам. Виждаш ли проблема ми?
Помислих за минута, дъвчейки устната си.
- Никога преди не си виждал някой като мен? Е, някак като мен. Сестра ми е доста по-ниска от мен и има тъмна, щръкнала черна коса?
- Джей познава ли сестра ти?
- Мисля, че да.
Макс помисли върху това за минута. Аз му се усмихнах и дишането му се запъна.
- Ще ти кажа какво ще направя. Ще се обадя на Джей и ще те опиша. Нека той вземе решението.
Какво ли знаеше Джей Дженкс? Дали описанието ми щеше да значи нещо за него? Това беше тревожна мисъл.
- Фамилията ми е Кълън. – Казах аз на Макс, чудейки се дали това не бе твърде много информация. Започвах да се дразня на Алис. Наистина ли трябваше да съм чак толкова сляпа? Тя можеше да ми остави още една, две думи...
- Кълън, разбрах.
Аз го наблюдавах, докато набираше, лесно запомняйки номера. Е, можех да се обадя на Джей Дженс лично, ако това не проработеше.
- Здрасти, Джей, Макс е. Знам, че никога не бива да ти се обаждам на този номер, освен по спешност...
„Има ли спешност?” Чух слабо от другият край.
- Е, не точно. Едно момиче иска да те види...
„Не виждам какво му е спешното. Защо не следваш нормалната процедура?”
- Не последвах нормалната процедура, защото тя изобщо не изглежда като обикновените...
„Да не е ченге?”
- Не...
„Не можеш да си сигурен. Изглежда ли като ония на Кубарев...”
- Не – остави ме да говоря, става ли? Тя казва, че познаваш сестра й или нещо подобно.
„Едва ли. Как изглежда тя?
- Тя изглежда... – Очите му ме обходиха от лицето до обувките преценяващо.
- Е, тя изглежда като супермодел, така изглежда. – Аз се усмихнах и той ми намигна, тогава продължи. – Влудяващо тяло, бледа като чарфав, тъмно кестенява коса, почти до кръста й, има нужда от един здрав сън...нещо от това да ти звучи познато?
„Не, не ми звучи познато. Не съм доволен, че оставяш слабостта си за красиви жени да се намесва в...
- Да, харесва красивите, какво му е лошото на това? Съжалявам, че те притесних, човече. Просто забрави.
- Името. – Прошепнах.
- О, да. Чакай. – Каза Макс. – Тя казва, че името й е Бела Кълън. Това помага ли?
Имаше миг на мъртвешка тишина и тогава гласът от другият край на линията внезапно крещеше, използвайки много думи, които не чувахте често извън паркингите за камиони. Цялото изражение на Макс се промени; цялото шегуване изчезна и устните му пребледняха.
- Защото ти не попита! – извика обратно Макс, паникьосан.
Имаше още една пауза, докато Джей се успокояваше.
„Красива и бледа?” Попита Джей, малко по-успокоен.
- Казах ти това, нали?