Гневът запулсира автоматично през мен, инстинктивна реакция на тонът му.
- Не съм дете, татко. И повече не съм наказана, спомняш ли си?
- О, напротив. Още от сега.
- За какво?!
- Защото аз така казвам.
- Трябва ли да ти напомням, че съм пълнолетна, Чарли?
- Това е моята къща – ще спазваш моите правила!
Погледът ми се вледени.
- Щом така искаш. Тази вечер ли искаш да се изнеса? Или мога да си взема няколко дена,
за да си събера багажа?
Лицето на Чарли стана ярко червено. Внезапно се почувствах ужасно, задето извадих коза
с местенето.
Поех си дълбоко дъх и се опитах да извадя разумния си тон.
- Ще си излежавам присъдата, когато съм направила нещо грешно, тате, но няма да се
примирявам с предразсъдъците ти.
Той заекна, но не каза нищо разбираемо.
- Сега, знам, че ти знаеш, че имам всяко право да видя мама този уикенд. Не може
наистина да възразиш, ако ти кажа, че отивам с Алис или Анджела.
- Момичета – изръмжа той с кимване.
- Щеше ли да те притеснява, ако отивах с Джейкъб?
Избрах неговото име само защото знаех, че баща ми предпочита Джейкъб, но бързо ми се
прииска да не го бях правила – зъбите на Едуард се стиснаха с осезаемо щракване.
Баща ми се опита да се съвземе преди да отговори.
- Да – каза той с неубедителен глас. – Щеше да ме притеснява.
- Ужасен лъжец си, тате.
- Бела...
- Не е като да съм се отправила за Вегас, за да стана шоу-гърла или нещо подобно.
Отивам да видя мама – напомних му аз. – Тя е точно толкова родителски авторитет,
колкото си и ти.
Той ми хвърли унищожителен поглед.
- Да не би да намекваш нещо за това, че мама е неспособна да ме гледа?
Чарли трепна от скритата заплаха във въпросът ми.
- Надявай се да не й спомена това – казах аз.
- Ще е за твое добро да не го правиш – предупреди ме той. – Не съм доволен от това,
Бела.
- Няма причина и да си разстроен.
Той извъртя очи, но можех да видя, че бурята е свършила.
Извърнах се, за да отпуша мивката.
- Така, домашните ми са готови, вечерята ти е готова, чиниите са готови и аз не съм
наказана. Излизам. Ще се върна преди десет и трийсет.
- Къде отиваш? – Лицето му, което почти бе станало отново нормално, пламна в ярко
червено.
- Не съм сигурна – признах аз. – Но ще съм наблизо в радиус от десет километра. Става
ли?
Той измърмори нещо, което не звучеше като одобрение и излезе от стаята. Естествено,
веднага щом спечелих битката, започнах да се чувствам виновна.
- Излизаме? – попита Едуард с нисък, но ентусиазиран глас.
Обърнах се, за да го изгледам гневно.
- Да. Мисля, че трябва да поговорим насаме.
Той не изглеждаше толкова разтревожен, колкото си мислех, че трябва да бъде.
Изчаках да започна, докато отидем на безопасност в колата му.
- Какво беше това? – настоях аз.
- Знам, че искаш да видиш майка си, Бела – говориш за нея в съня си. По-скоро се
тревожиш.
- Така ли?
Той кимна.
- Но очевидно си прекалено страхлива, за да се разправяш с Чарли, така че се застъпих за
теб.
- Застъпил си се? Ти ме хвърли на акулите!
Той извъртя очи.
- Не мисля, че беше в някаква опасност.
- Казах ти, че не искам да се карам с Чарли.
- Никой не е казвал, че трябва.
Хвърлих му смразяващ поглед.
- Не мога да се спра, когато започне да ме командва така – природните ми тинейджърски
инстинкти взимат надмощие над мен.
Той се изкиска.
- Е, това не е по моя вина.
Изгледах го, спекулираща. Той сякаш не забеляза. Лицето му бе ведро, докато гледаше
през предното стъкло. Нещо не беше както трябва, но не можех да се досетя какво. Или
може би просто въображението ми отново се развихряше както този следобед.
- Това внезапно желание за Флорида да не би да има нещо общо с партито у Били?
Челюстта му се стисна.
- Нищо подобно. Нямаше да има значение дали си тук или на другият край на света, пак
нямаше да отидеш.
Беше точно като с Чарли преди малко – все едно се държаха с мен като с непослушно
дете. Стиснах зъби, за да не започна да викам. Не исках да се карам и с Едуард.
Едуард въздъхна и когато заговори, гласът му отново беше топъл и кадифен.
- Та какво ти се прави тази вечер? – попита той.
- Може ли да отидем у вас? Не съм виждала Есме от доста време.
Той се усмихна.
- На нея ще й хареса това. Особено като чуе какво ще правим този уикенд.
Простенах победено.
Не стояхме до късно, както и обещах. Не бях изненадана да видя лампите все още
включени, когато спряхме пред къщата – знаех, че Чарли ще поиска да ми се развика още.
- По-добре не влизай вътре – казах аз. – Само ще влошиш нещата.
- Мислите му са сравнително спокойни – подкачи ме Едуард. Изражението му ме накара
да се зачудя дали няма някаква шега, която изпускам. Краищата на устните му
потрепваха, като се бореха да не се усмихнат.
- Ще се видим по-късно – промърморих мрачно.
Той се засмя и целуна върха на главата ми.
- Ще се върна, когато Чарли започне да хърка.
Телевизорът бе усилен, когато влязох вътре. Набързо реших да се опитам да се прокрадна
покрай него.
- Може ли да дойдеш тук, Бела? – обади се Чарли, като провали този план.
Краката ми се влачеха, докато преминах петте нужни стъпки.
- Какво има, тате?
- Добре ли си прекара тази вечер? – попита той. Изглеждаше неспокоен. Огледах го за
скрити значения в думите му преди да отговоря.
- Да – казах колебливо.
Свих рамене.
- Мотахме се с Алис и Джаспър. Едуард победи Алис на шах, а след това аз играх срещу
Джаспър. Направо ме закопа.
Усмихнах се. Едуард и Алис, които играят шах бе едно от най-забавните неща, които
някога съм виждала. Стояха почти неподвижни, загледани в дъската, докато Алис
предсказваше ходовете, които той щеше да направи, докато той вземаше ходовете, които
тя щеше да направи от главата й. Играха по-голямата част от играта в главите си – мисля
че и двамата бяха придвижили само две пешки, когато Алис внезапно събори краля си и
се предаде. Отне само около три минути.
Чарли спря звука на телевизора – необичайно действие.
- Виж, имам да ти казвам нещо. – Той се намръщи, като изглеждаше така, сякаш се
чувства още по-неудобно.
Стоях неподвижно, очакваща. Той срещна погледа ми за секунда преди да премести очи
към пода. Не каза нищо повече.
- Какво има, тате?
Той въздъхна.
- Не ме бива в тези неща. Не знам откъде да започна...
Все още чаках.
- Добре, Бела. Ето каква е работата. – Той се изправи от канапето и започна да крачи
напред-назад из стаята, като през цялото време гледаше към краката си. – Ти и Едуард
изглежда имате доста сериозна връзка и има някои неща, за които трябва да внимаваш.
Знам, че вече си голяма, но си все още млада, Бела, и има много важни неща, които трябва
да знаеш, когато ти... е, когато има физическа любов в...
- А, не, моля те, моля те недей! – замолих аз, като подскочих на краката си. – Моля те,
кажи ми, че не се опитваш да подхванеш разговор за секса с мен, Чарли.
Той гледаше към пода.
- Аз съм твой баща. Имам отговорности. Помни, че и на мен ми е толкова неловко,
колкото и на теб.
- Не мисля, че това изобщо е възможно. Както и да е, мама те изпревари с тази тема още
преди десет години. Така че си свободен.
- Преди десет години нямаше гадже – промърмори неохотно той. Можех да видя как се
бори с желанието си да изостави темата. И двамата стояхме прави, зазяпани в пода и
извърнати настрани един от друг.
- Не мисля, че съществената част се е променила толкова много – промърморих аз и
навярно лицето ми бе червено като неговото. Това беше отвъд седмия кръг на Ада – дори
още по-зле, когато осъзнах, че Едуард е знаел какво ще последва. Нищо чудно, че
изглеждаше толкова самодоволен в колата.
- Просто ми кажи, че и двамата подхождате отговорно към нещата – помоли ме Чарли,
като очевидно се надяваше в пода да се разтвори дупка и да го погълне.
- Не се тревожи за това, тате, нещата не стоят така.
- Не, че не ти вярвам, Бела, но знам, че ти не искаш да ти казвам нищо по въпроса, а ти
знаеш, че и аз не искам да чувам нищо. Но ще се опитам да бъда либерален. Знам, че
времената са се променили.
Засмях се сконфузено.
- Може би времената са се променили, но Едуард е доста старомоден. Наистина няма за
какво да се тревожиш.
Чарли въздъхна.
- Разбира се, че е – промърмори той.
- Ъгх! – простенах аз. – Наистина ми се иска да не ме караше да го казвам на глас, тате.
Наистина. Но... аз съм... девствена и нямам непосредствени планове да променя този
статут.
И двамата се свихме, но тогава лицето на Чарли се проясни. Той изглежда ми повярва.
- Може ли да отида да си легна сега? Моля те.
- След минутка – каза той.
- О, моля те, тате? Умолявам те.