Стиснах каменния къс в ръка толкова силно, че част от него се отчупи
Бях ли достатъчно силна? А достатъчно смела? Колко дълбоко можех да забия грубия
камък в тялото си? Това щеше ли да даде на Сет достатъчно време да се изправи на
крака? Ще се възстанови ли достатъчно бързо, че саможертвата ми да му бъде от полза?
Намерих подходящо място на ръката си, дърпайки пуловера, за да разголя кожата, след
което притиснах острият край към сгъвката на лакътя си. Там вече имах дълъг белег от
последния ми рожден ден. Тази нощ леещата ми се кръв бе достатъчна да улови
вниманието на всеки вампир, да ги накара незабавно да замръзнат на мястото си. Надявах
се и този път да проработи. Разрязах мястото и си поех дълбоко дъх.
Виктория се разсея, заради изпъшкването ми. Очите й замръзнаха за една малка част от
секундата и срещнаха моите. Лицето й изразяваше едновременно ярост и любопитство.
Не бях сигурна как чух тихия звук сред всички останали шумове, които отскачаха от
скалата и се забиваха във вътрешната страна на главата ми. Ударите на сърцето ми
трябваше да са достатъчни, за да го заглушат. Но за част от секундата, когато гледах в
очите на Виктория, помислих че чувам позната, нетърпелива въздишка. В същата тази
секунда танцът зловещо прекъсна. Всичко стана толкова бързо, че беше приключило,
преди да мога да проследя събитията. Опитах се да наваксам в главата си.
Виктория беше излетяла от неясната структура и се заби във висок смърч, около средата
на стъблото му.
Тя падна на земята, вече наведена, за да нападне.
Едновременно с това, Едуард – почти невидим от скоростта си – се беше извърнал назад и
хвана нищо неподозиращият Райли за ръката. Изглеждаше сякаш Едуард беше сложил
крака си на гърба на Райли и беше изтеглил....
Малкият къмпинг беше изпълнен с пронизителният писък от агония на Райли.
По същото време, Сет се изправи на крака, блокирайки по-голямата част от гледката ми.
Но аз все още можех да видя Виктория. И, въпреки че тя изглеждаше странно
деформирана – като че не можеше напълно да се изправи – можех да видя усмивката,
която бях сънувала, да се показва на дивото й лице.
Тя се наведе и атакува.
Нещо малко и бяло прелетя през въздуха и се сблъска с нея по средата на полета й. Ударът
прозвуча като експлозия и я хвърли в друго дърво – това се разцепи на две. Тя отново се
приземи на краката си, наведена и готова, но Едуард вече беше заел мястото си.
Облекчение изпълни сърцето ми, когато видях че той стоеше изправен и перфектен.
Виктория изрита нещо настрани с лек удар на голият си крак – оръжието, което беше
попречило на атаката си.
То се търколи към мен и аз осъзнах какво беше.
Стомахът ми се преобърна.
Пръстите все още се свиваха; хващайки стръкчета трева, ръката на Райли започна безумно
да се влачи по земята.
Сет отново обикаляше около Райли, но сега Райли се оттегляше. Той отстъпваше пред
наближаващият върколак, а лицето му беше сурово от болката. Той повдигна една ръка
отбранително.
Сет изтласка Райли и беше ясно, че вампирът не беше в добро състояние. Видях как Сет
впи зъбите си в рамото на Райли и го разкъса, скачайки отново назад.
В оглушителен метален крясък, Райли се раздели и с другата си ръка.
Сет поклати глава, запращайки ръката в гората. Счупеният съскащ звук, който дойде от
зъбите на Сет прозвуча като кикотене.
Райли изкрещя изтормозена молба.
- Виктория!
Виктория дори не трепна при споменаването на името си. Очите й веднъж не погледнаха
партньора й.
Сет се хвърли напред със силата на разбиваща топка. Ударът запрати и Сет, и Райли към
дърветата, където металическото крещене беше смесено с писъците на Райли. Писъците
внезапно спряха, докато звуците на разкъсването на парчета на камък продължиха.
Въпреки че дори не отдели един последен поглед за сбогом, Виктория изглежда осъзна, че
сега беше останала сама. Тя започна да се отдалечава от Едуард, с безумно разочарование
в очите си. Тя ми хвърли един къс, агонизиращ поглед на желание и тогава започна по-
бързо да се оттегля.
- Не. – напевно каза Едуард, а гласът му беше съблазнителен. – Постой само още малко.
Тя се извъртя и се изстреля към убежището на гората като стрела на лък.
Но Едуард беше по-бърз – като куршум от оръжие.
Той хвана незащитеният й гръб при краят на дърветата и, с една последна, проста стъпка,
танцът приключи.
Устата на Едуард докосна леко гърлото й, като погалване. Последвалата какафония,
идваща от усилията на Сет, заглуши всеки друг звук, така че нямаше никакъв забележим
звук, който да направи гледката една на насилие.
Той можеше и да я целува.
И тогава огнената бъркотия от коса вече не беше свързана с останалата част на тялото й.
Треперещите оранжеви вълни паднаха на земята и подскочиха веднъж, преди да се
търколят към дърветата.
Бях ли достатъчно силна? А достатъчно смела? Колко дълбоко можех да забия грубия
камък в тялото си? Това щеше ли да даде на Сет достатъчно време да се изправи на
крака? Ще се възстанови ли достатъчно бързо, че саможертвата ми да му бъде от полза?
Намерих подходящо място на ръката си, дърпайки пуловера, за да разголя кожата, след
което притиснах острият край към сгъвката на лакътя си. Там вече имах дълъг белег от
последния ми рожден ден. Тази нощ леещата ми се кръв бе достатъчна да улови
вниманието на всеки вампир, да ги накара незабавно да замръзнат на мястото си. Надявах
се и този път да проработи. Разрязах мястото и си поех дълбоко дъх.
Виктория се разсея, заради изпъшкването ми. Очите й замръзнаха за една малка част от
секундата и срещнаха моите. Лицето й изразяваше едновременно ярост и любопитство.
Не бях сигурна как чух тихия звук сред всички останали шумове, които отскачаха от
скалата и се забиваха във вътрешната страна на главата ми. Ударите на сърцето ми
трябваше да са достатъчни, за да го заглушат. Но за част от секундата, когато гледах в
очите на Виктория, помислих че чувам позната, нетърпелива въздишка. В същата тази
секунда танцът зловещо прекъсна. Всичко стана толкова бързо, че беше приключило,
преди да мога да проследя събитията. Опитах се да наваксам в главата си.
Виктория беше излетяла от неясната структура и се заби във висок смърч, около средата
на стъблото му.
Тя падна на земята, вече наведена, за да нападне.
Едновременно с това, Едуард – почти невидим от скоростта си – се беше извърнал назад и
хвана нищо неподозиращият Райли за ръката. Изглеждаше сякаш Едуард беше сложил
крака си на гърба на Райли и беше изтеглил....
Малкият къмпинг беше изпълнен с пронизителният писък от агония на Райли.
По същото време, Сет се изправи на крака, блокирайки по-голямата част от гледката ми.
Но аз все още можех да видя Виктория. И, въпреки че тя изглеждаше странно
деформирана – като че не можеше напълно да се изправи – можех да видя усмивката,
която бях сънувала, да се показва на дивото й лице.
Тя се наведе и атакува.
Нещо малко и бяло прелетя през въздуха и се сблъска с нея по средата на полета й. Ударът
прозвуча като експлозия и я хвърли в друго дърво – това се разцепи на две. Тя отново се
приземи на краката си, наведена и готова, но Едуард вече беше заел мястото си.
Облекчение изпълни сърцето ми, когато видях че той стоеше изправен и перфектен.
Виктория изрита нещо настрани с лек удар на голият си крак – оръжието, което беше
попречило на атаката си.
То се търколи към мен и аз осъзнах какво беше.
Стомахът ми се преобърна.
Пръстите все още се свиваха; хващайки стръкчета трева, ръката на Райли започна безумно
да се влачи по земята.
Сет отново обикаляше около Райли, но сега Райли се оттегляше. Той отстъпваше пред
наближаващият върколак, а лицето му беше сурово от болката. Той повдигна една ръка
отбранително.
Сет изтласка Райли и беше ясно, че вампирът не беше в добро състояние. Видях как Сет
впи зъбите си в рамото на Райли и го разкъса, скачайки отново назад.
В оглушителен метален крясък, Райли се раздели и с другата си ръка.
Сет поклати глава, запращайки ръката в гората. Счупеният съскащ звук, който дойде от
зъбите на Сет прозвуча като кикотене.
Райли изкрещя изтормозена молба.
- Виктория!
Виктория дори не трепна при споменаването на името си. Очите й веднъж не погледнаха
партньора й.
Сет се хвърли напред със силата на разбиваща топка. Ударът запрати и Сет, и Райли към
дърветата, където металическото крещене беше смесено с писъците на Райли. Писъците
внезапно спряха, докато звуците на разкъсването на парчета на камък продължиха.
Въпреки че дори не отдели един последен поглед за сбогом, Виктория изглежда осъзна, че
сега беше останала сама. Тя започна да се отдалечава от Едуард, с безумно разочарование
в очите си. Тя ми хвърли един къс, агонизиращ поглед на желание и тогава започна по-
бързо да се оттегля.
- Не. – напевно каза Едуард, а гласът му беше съблазнителен. – Постой само още малко.
Тя се извъртя и се изстреля към убежището на гората като стрела на лък.
Но Едуард беше по-бърз – като куршум от оръжие.
Той хвана незащитеният й гръб при краят на дърветата и, с една последна, проста стъпка,
танцът приключи.
Устата на Едуард докосна леко гърлото й, като погалване. Последвалата какафония,
идваща от усилията на Сет, заглуши всеки друг звук, така че нямаше никакъв забележим
звук, който да направи гледката една на насилие.
Той можеше и да я целува.
И тогава огнената бъркотия от коса вече не беше свързана с останалата част на тялото й.
Треперещите оранжеви вълни паднаха на земята и подскочиха веднъж, преди да се
търколят към дърветата.