(*Забележка: Написаното по-долу е превод на историята, която Стефани сама е написала )
Получавам тонове от въпроси за това как ми хрумна идеята за „Здрач” и за това как публикувах книгата. Може би, правейки това, провалям страницата с често задавани въпроси, но ето я цялата история:
(Предупреждение: Има неща, които разкриват съдържанието на „Здрач”, затова ако не искате да развалите изненадата, спрете да четете.... сега. Предупреждение 2: Както можете да предположите от дължината на книгата ми, не мога да разкажа историята накратко – затова това ще отнеме малко време. Вече сте предупредени.).
Написването: Знам точната дата, на която започнах да пиша, защото това беше също и денят на първия урок по плуване на моите деца. Затова мога да кажа със сигурност, че всичко започна на 2 юни 2003г. До този момент не бях писала нищо освен няколко глави ( на други истории), с които никога не стигнах по-далеч, и въобще нищо друго от раждането на първия ми син, шест години по-рано.
Събудих се (на този 2 юни) от много ясен сън. В съня ми двама души водеха напрегнат разговор в една ливада в гората. Единият човек от двамата беше просто обикновено момиче. Другият човек беше невероятно красив, блестящ и вампир. Те обсъждаха труднистите при фактите А) , че се влюбваха един в друг и В) , че вампирът е особено привлечен от миризмата на нейната кръв и че му е трудно да се въздържа да не я убия веднага. За това, което всъщност представлява препис на моя сън, виж глава 13 („Признания”) на книгата.
Въпреки че имах милион неща за вършене (т.е.правене на закуска за гладни деца, слагане и сменяне на памперси, намиране на банските, които никой никога не слага на правилното място и т.н.), стоях в леглото, мислейки си за съня. Толкова бях заинтригувана от историята на безименната двойка, че направо мразех идеята да забравя за нея; беше един от тези сънища, които те карат да се обадиш на приятелката си и да я отегчаваш с подробни описания. (Също така вампирът беше толкова добре изглеждащ, че не исках да забравя в главата си как изглеждаше.). Без желание, аз накрая станах и направих неотложните необходимости, а после седнах пред компютъра да пиша – нещо, което не бях правила от толкова дълго време, че се чудех защо дори си правех труда. Но не исках да загубя съня, затова написах възможно най-много от това, което помнех, назовавайки главните герои „той” и „тя”.
От този момент нататък не минаваше и ден без да напиша нещо. В лоши дни пишех само по страница или две; в добри дни свършвах една глава и после няколко. Пишех най-вече през нощта, след като децата бяха вече заспали, за да мога да се концентрирам за повече от пет минути без да бъда прекъсвана. Започнах от сцената в ливадата и писах до края. След това се върнах в началото и писах докато парчеатата се съединиха. Заковах „златният клин”, който ги съединяваше, в края на август, три месеца по-късно.
Отне ми малко време докато намеря имената на моята анонимна двойка. За моя вампир (в който бях влюбена още от първия ден) реших да използвам име, което някога е било смятано за романтично, но е било остаряло от десетилетия. Г-н Рочестър на Шарлот Бронте и г-н Ферарс на Джейн Остин бяха героите, които ме отведоха до името Едуард. Изпробвах го и открих, че пасва добре. Моята главна женска роля беше по-тудна. Нито един от начините, по които я наричах, не изглеждаше правилен. След като прекарах толкова много време с нея, заобичах я като дъщеря и никое име не беше достатъчно добро за нея. Най-накрая, вдъхновена от тази любов, й дадох името, което пазех за моята дъщеря, която никога не се появи и беше малко вероятно да се появи на този етап: Изабела. Урраа!! Едуард и Бела бяха наименовани. За останалите герои направих много проучвания в стари статистически данни от преброяване на населението, разглеждайки за известни имена през времената, през които са били родени. Малко незначителни факти: Розали първоначално беше „Карол”, а Джаспър беше първоначално „Роналд”. Новите имена ги харесвам много повече, но от време на време правя неволна грешка и пиша Карол или Рон без да искам. Това наистина обърква хората, които четат моите чернови.
Получавам тонове от въпроси за това как ми хрумна идеята за „Здрач” и за това как публикувах книгата. Може би, правейки това, провалям страницата с често задавани въпроси, но ето я цялата история:
(Предупреждение: Има неща, които разкриват съдържанието на „Здрач”, затова ако не искате да развалите изненадата, спрете да четете.... сега. Предупреждение 2: Както можете да предположите от дължината на книгата ми, не мога да разкажа историята накратко – затова това ще отнеме малко време. Вече сте предупредени.).
Написването: Знам точната дата, на която започнах да пиша, защото това беше също и денят на първия урок по плуване на моите деца. Затова мога да кажа със сигурност, че всичко започна на 2 юни 2003г. До този момент не бях писала нищо освен няколко глави ( на други истории), с които никога не стигнах по-далеч, и въобще нищо друго от раждането на първия ми син, шест години по-рано.
Събудих се (на този 2 юни) от много ясен сън. В съня ми двама души водеха напрегнат разговор в една ливада в гората. Единият човек от двамата беше просто обикновено момиче. Другият човек беше невероятно красив, блестящ и вампир. Те обсъждаха труднистите при фактите А) , че се влюбваха един в друг и В) , че вампирът е особено привлечен от миризмата на нейната кръв и че му е трудно да се въздържа да не я убия веднага. За това, което всъщност представлява препис на моя сън, виж глава 13 („Признания”) на книгата.
Въпреки че имах милион неща за вършене (т.е.правене на закуска за гладни деца, слагане и сменяне на памперси, намиране на банските, които никой никога не слага на правилното място и т.н.), стоях в леглото, мислейки си за съня. Толкова бях заинтригувана от историята на безименната двойка, че направо мразех идеята да забравя за нея; беше един от тези сънища, които те карат да се обадиш на приятелката си и да я отегчаваш с подробни описания. (Също така вампирът беше толкова добре изглеждащ, че не исках да забравя в главата си как изглеждаше.). Без желание, аз накрая станах и направих неотложните необходимости, а после седнах пред компютъра да пиша – нещо, което не бях правила от толкова дълго време, че се чудех защо дори си правех труда. Но не исках да загубя съня, затова написах възможно най-много от това, което помнех, назовавайки главните герои „той” и „тя”.
От този момент нататък не минаваше и ден без да напиша нещо. В лоши дни пишех само по страница или две; в добри дни свършвах една глава и после няколко. Пишех най-вече през нощта, след като децата бяха вече заспали, за да мога да се концентрирам за повече от пет минути без да бъда прекъсвана. Започнах от сцената в ливадата и писах до края. След това се върнах в началото и писах докато парчеатата се съединиха. Заковах „златният клин”, който ги съединяваше, в края на август, три месеца по-късно.
Отне ми малко време докато намеря имената на моята анонимна двойка. За моя вампир (в който бях влюбена още от първия ден) реших да използвам име, което някога е било смятано за романтично, но е било остаряло от десетилетия. Г-н Рочестър на Шарлот Бронте и г-н Ферарс на Джейн Остин бяха героите, които ме отведоха до името Едуард. Изпробвах го и открих, че пасва добре. Моята главна женска роля беше по-тудна. Нито един от начините, по които я наричах, не изглеждаше правилен. След като прекарах толкова много време с нея, заобичах я като дъщеря и никое име не беше достатъчно добро за нея. Най-накрая, вдъхновена от тази любов, й дадох името, което пазех за моята дъщеря, която никога не се появи и беше малко вероятно да се появи на този етап: Изабела. Урраа!! Едуард и Бела бяха наименовани. За останалите герои направих много проучвания в стари статистически данни от преброяване на населението, разглеждайки за известни имена през времената, през които са били родени. Малко незначителни факти: Розали първоначално беше „Карол”, а Джаспър беше първоначално „Роналд”. Новите имена ги харесвам много повече, но от време на време правя неволна грешка и пиша Карол или Рон без да искам. Това наистина обърква хората, които четат моите чернови.