Всяка нощ крещя насън,
мислех,че така болката ще излезе навън.
Между четири стени заключена съм,
пленник,върващ че всичко товa е било само сън.
Ден и нощ неразличавам вече,
болката защо не спира,бе човече?!
Мислех,че сме аз и ти срещу света,
но оказа се сама съм аз сега.
Трудно ми е да повярвам,че в момента е така,
че всичко е било една лъжа.
Нали бях за тебе всичко,
нали бях твоето момиченце добричко?!
Къде изчезна любовта сега,
и тя лъжа като тебе е била?
Нищо не е свършило ...
Нищо не е ссвършило,
опитвам се този път всичко да е както трябва.
Нищо не е свършило,
докато все още виждам само тебе във тълпата.
Тази любов убива ме отвътре,
но ти,скъпа,единствената си за мен.
Нищо не е свършило,
докато теб те има във моя ден!
(Вдъхнових се от една песен,затова пиша от името на момче!)
...
Мислех,че има нещо повече,за което трябва да живеем.
Никой не знае какво може да си случи днес.
Прави,каквото те прави щастлив,но помни едно-не сваляй усмивката си дори за миг..Никога не забравяй,че днес е един нов ден,но го изживей като последния си!
За последен път ...
Това може би е последния път,във който ще ти се обадя.Не искам нито една сълза да пролееш за мене,скъпа,та ти можеш да имаш всеки,който искаш.Защо съм ти аз?!Спри моля те не плачи.След като напуснах те,живота ми се на парчета се счупи,но не искам да те нарянявам вече.Не искам да те боли.Хвани сега ръката ми и нека за последно да си припомним какво изживяхме.Помниш ли когато се видяхме за първи път?!Нищо,от което ти казах тогава не беше лъжа.Не си и мислех,че ще те оставя сега така сама.Но нека продължим...А първата ни целувка помниш ли?!Толкова ми беще нервно,не знаех дали ще ти хареса.Помниш ли всеки ден прекаран със мен?!Как бягахме по плажа,как се пръскахме със вода,как де вдигах,щом се счупи крака,как лежах до тебе,когато болничка беше?
Забрави ме ти сега,изтрий всеки един момент прекаран със мене,изхвърли всяка една наша снимка,не искам да имаш нито един спомен от мене.Дори далеч от мен,щасталива ти бъди!!!
мислех,че така болката ще излезе навън.
Между четири стени заключена съм,
пленник,върващ че всичко товa е било само сън.
Ден и нощ неразличавам вече,
болката защо не спира,бе човече?!
Мислех,че сме аз и ти срещу света,
но оказа се сама съм аз сега.
Трудно ми е да повярвам,че в момента е така,
че всичко е било една лъжа.
Нали бях за тебе всичко,
нали бях твоето момиченце добричко?!
Къде изчезна любовта сега,
и тя лъжа като тебе е била?
Нищо не е свършило ...
Нищо не е ссвършило,
опитвам се този път всичко да е както трябва.
Нищо не е свършило,
докато все още виждам само тебе във тълпата.
Тази любов убива ме отвътре,
но ти,скъпа,единствената си за мен.
Нищо не е свършило,
докато теб те има във моя ден!
(Вдъхнових се от една песен,затова пиша от името на момче!)
...
Мислех,че има нещо повече,за което трябва да живеем.
Никой не знае какво може да си случи днес.
Прави,каквото те прави щастлив,но помни едно-не сваляй усмивката си дори за миг..Никога не забравяй,че днес е един нов ден,но го изживей като последния си!
За последен път ...
Това може би е последния път,във който ще ти се обадя.Не искам нито една сълза да пролееш за мене,скъпа,та ти можеш да имаш всеки,който искаш.Защо съм ти аз?!Спри моля те не плачи.След като напуснах те,живота ми се на парчета се счупи,но не искам да те нарянявам вече.Не искам да те боли.Хвани сега ръката ми и нека за последно да си припомним какво изживяхме.Помниш ли когато се видяхме за първи път?!Нищо,от което ти казах тогава не беше лъжа.Не си и мислех,че ще те оставя сега така сама.Но нека продължим...А първата ни целувка помниш ли?!Толкова ми беще нервно,не знаех дали ще ти хареса.Помниш ли всеки ден прекаран със мен?!Как бягахме по плажа,как се пръскахме със вода,как де вдигах,щом се счупи крака,как лежах до тебе,когато болничка беше?
Забрави ме ти сега,изтрий всеки един момент прекаран със мене,изхвърли всяка една наша снимка,не искам да имаш нито един спомен от мене.Дори далеч от мен,щасталива ти бъди!!!
