В играта “ Vampires : The Masquerade ” играчите разиграват вампири - безсмъртни кръвопийци от жанра хорър, живеещи в свят идентичен с нашия. Вампирите, бродещи по земята тази нощ едновременно приличат и се отличават от това, което може да се очаква. Разбира се, по-добре да започнем нашето обсъждане на немъртвите така като че ли те са отделен вид живи същества – повърхностно приличащи на хората, които някога са били, но демонстриращи множество физиологически и психологически разлики.
В много неща вампирите приличат на чудовищата, познати ни от митовете и киното. Има много истина в старите приказки, тъй като те са били създадени от излъгани и заблудени смъртни. Обаче, както за свое съжаление е разбрал безстрашния ловец на вампири, не всичко в бабините приказки е истина.
- Вампирите са живи мъртъвци и трябва да поддържат своя живот с кръв. Истина. Вампирът е клинически мъртъв. Сърцето му не бие, не диша, кожата му е студена, не остарява – но той мисли и ходи, и планира, и говори, и ловува, и убива. За изкуствено поддържаното си безсмъртие вампирът трябва да пие кръв, препоръчително човешка. Някои разкаяли се вампири използват животинска, а Древните проследяват и убиват други вампири, но болшинството действително се поддържа чрез кръвта на своите бивши събратя.
- Всеки, който умира от ухапване на вампир, възкръсва, за да стане вампир. Не е истина. Ако това беше вярно, светът щеше да бъде препълнен с вампири. Повечето хора ухапани от вампир просто си умират. За да възкръсне като немъртъв, жертвата трябва да бъде напълно лишена от кръвта си и след това да получи поне капка вампирска. Този процес се нарича Прегръдката на вампира и води до мистичната трансформация в немъртъв.
- Вампирите са чудовища, демонични духове, въплътели в трупове. И да и не. Вампирите не са демони сами по себе си, но съчетанието на различни трагични фактори неминуемо ги води към зли деяния. В началото новопревърнатия вампир мисли и действа така както докато е бил жив. Той не се превръща веднага в зло садистично чудовище, обаче скоро опознава непобедимата жажда за кръв и разбира, че животът му зависи от това. Пристрастията му са подходящи за самотен хищник. Ловувайки, изхранването му става все по-лесно и по-лесно с течение на годините – става подозрителен, престава да се доверява на другите и се отделя от света на смъртните. Разбирайки, че съществуването му зависи от тайната и от контрола, той става първокласен кукловод. Това положение се задълбочава, когато годините се превръщат в десетилетия и векове, вампирът убива отново и отново и вижда как хората, които е обичал, стареят и умират. Човешкият живот, толкова кратък в сравнение с неговия, става все по-малко ценен, докато в неговите очи смъртното “стадо” вече не е нищо повече от ято досадни насекоми. Ай-старите вампири са най-измъчените, безчувствени, параноидни същества, които някога светът е познавал. Е, те не са демони в буквалния смисъл на думата, но кой може да посочи разликата?
- Вампирите изгарят от слънчевата светлина. Истина. Вампирите трябва да избягват слънцето иначе ще умрат, въпреки че някои могат да издържат слънчева светлина в течение на много кратък период от време. Вампирите са нощни създания, за повечето е много тежко да бодърстват през деня, даже скрити в убежища.
- Вампирите се страхуват от чесън и течаща вода. Не е истина. Това е мит и нищо повече.
- Вампирите се страхуват от Кръста и други свети символи. И това не е истина. Но ако притежателя на символа силно вярва в силата му, вампирът може да почувства силна болка.
- Вампирите умират от кол в сърцето. Не е истина. Дървен кол или стрела в сърцето парализират чудовището, докато не бъдат извадени.
- Вампирите притежават десетократно повече сила от човека, могат да контролират вълци и прилепи, могат да хипнотизират живите и да лекуват най-страшни рани. И да и не. Силата на вампира нараства с времето. Новосъздадените вампири са само малко по-силни от хората. С течение на годините вампирът се учи да използва кръвта си за тайни магически сили, наречени Дисциплини. Най-могъщите стари вампири често могат да си съперничат с измисления Лестат или с Дракула, а най-древните като Антедилувианите ловували в нощта хилядолетия, обладават божествено могъщество.
Ловът
Най-основното различие между хора и вампири е в методите на поддържане на живот. Вампирите живеят чрез кръвта – свежата човешка кръв. Осигуряват си храната чрез различни способи. Някои си отглеждат “стада” от смъртни, които са потънали в екстаз от Целувката на вампира, някои се прокрадват в къщите, насищайки се със спящи хора. Други ловуват в нощни клубове, барове и театри, примамвайки смъртните представяйки хищничеството си за страст. А другите се хранят по най-древния начин – преследвайки, нападайки и убивайки хора, които са отишли прекалено далеч по самотните нощни улици.
Нощният свят на вампира
Вампирите ценят властта заради безопасността, която тя им дава и заради земните блага, влияние. Хипнотичният поглед и няколко думи дават на коварния вампир достъп до всякакви богатства и слуги, които си пожелае. Някои могъщи вампири са способни да оставят постхипнотични заповеди в съзнанието на смъртния, така че да забрави за присъствието им. По този начин вампирите могат да се сдобият с легиони от роби. Немалко “слуги на народа” и финансови акули тайно отговарят пред своите господари-вампири.
Въпреки че има изключения, вампирите предпочитат да са в градовете, които им предоставят безчислени възможности за хищничество и любовни връзки. Природата е дом за върколаците, заклети врагове на вампирите, които искат “само” тяхното унищожение.
Прегръдката на вампира
Така се нарича процеса на трансформация. Прилича по-скоро на обикновената “трапеза” на вампира. Само една капка е достатъчна, за да превърне смъртния в немъртъв.
Когато смъртният се събуди, той сам започва да пие кръв. Но смъртният е все още мъртъв – той не диша. Сърцето му не бие. През следващите седмица или две тялото му претърпява незначителни изменения – учи се да използва кръвта в тялото си и бива обучаван на специалните способности на своя клан. Сега той е Вампир.
Прегръдката не се дава лесно. Все пак новият вампир е възможен съперник в борбата за храна и власт. Потенциалният “наследник” обикновено бива наблюдаван месеци или даже години и проверяван дали действително ще бъде добро допълнение за клана и рода.
В много неща вампирите приличат на чудовищата, познати ни от митовете и киното. Има много истина в старите приказки, тъй като те са били създадени от излъгани и заблудени смъртни. Обаче, както за свое съжаление е разбрал безстрашния ловец на вампири, не всичко в бабините приказки е истина.
- Вампирите са живи мъртъвци и трябва да поддържат своя живот с кръв. Истина. Вампирът е клинически мъртъв. Сърцето му не бие, не диша, кожата му е студена, не остарява – но той мисли и ходи, и планира, и говори, и ловува, и убива. За изкуствено поддържаното си безсмъртие вампирът трябва да пие кръв, препоръчително човешка. Някои разкаяли се вампири използват животинска, а Древните проследяват и убиват други вампири, но болшинството действително се поддържа чрез кръвта на своите бивши събратя.
- Всеки, който умира от ухапване на вампир, възкръсва, за да стане вампир. Не е истина. Ако това беше вярно, светът щеше да бъде препълнен с вампири. Повечето хора ухапани от вампир просто си умират. За да възкръсне като немъртъв, жертвата трябва да бъде напълно лишена от кръвта си и след това да получи поне капка вампирска. Този процес се нарича Прегръдката на вампира и води до мистичната трансформация в немъртъв.
- Вампирите са чудовища, демонични духове, въплътели в трупове. И да и не. Вампирите не са демони сами по себе си, но съчетанието на различни трагични фактори неминуемо ги води към зли деяния. В началото новопревърнатия вампир мисли и действа така както докато е бил жив. Той не се превръща веднага в зло садистично чудовище, обаче скоро опознава непобедимата жажда за кръв и разбира, че животът му зависи от това. Пристрастията му са подходящи за самотен хищник. Ловувайки, изхранването му става все по-лесно и по-лесно с течение на годините – става подозрителен, престава да се доверява на другите и се отделя от света на смъртните. Разбирайки, че съществуването му зависи от тайната и от контрола, той става първокласен кукловод. Това положение се задълбочава, когато годините се превръщат в десетилетия и векове, вампирът убива отново и отново и вижда как хората, които е обичал, стареят и умират. Човешкият живот, толкова кратък в сравнение с неговия, става все по-малко ценен, докато в неговите очи смъртното “стадо” вече не е нищо повече от ято досадни насекоми. Ай-старите вампири са най-измъчените, безчувствени, параноидни същества, които някога светът е познавал. Е, те не са демони в буквалния смисъл на думата, но кой може да посочи разликата?
- Вампирите изгарят от слънчевата светлина. Истина. Вампирите трябва да избягват слънцето иначе ще умрат, въпреки че някои могат да издържат слънчева светлина в течение на много кратък период от време. Вампирите са нощни създания, за повечето е много тежко да бодърстват през деня, даже скрити в убежища.
- Вампирите се страхуват от чесън и течаща вода. Не е истина. Това е мит и нищо повече.
- Вампирите се страхуват от Кръста и други свети символи. И това не е истина. Но ако притежателя на символа силно вярва в силата му, вампирът може да почувства силна болка.
- Вампирите умират от кол в сърцето. Не е истина. Дървен кол или стрела в сърцето парализират чудовището, докато не бъдат извадени.
- Вампирите притежават десетократно повече сила от човека, могат да контролират вълци и прилепи, могат да хипнотизират живите и да лекуват най-страшни рани. И да и не. Силата на вампира нараства с времето. Новосъздадените вампири са само малко по-силни от хората. С течение на годините вампирът се учи да използва кръвта си за тайни магически сили, наречени Дисциплини. Най-могъщите стари вампири често могат да си съперничат с измисления Лестат или с Дракула, а най-древните като Антедилувианите ловували в нощта хилядолетия, обладават божествено могъщество.
Ловът
Най-основното различие между хора и вампири е в методите на поддържане на живот. Вампирите живеят чрез кръвта – свежата човешка кръв. Осигуряват си храната чрез различни способи. Някои си отглеждат “стада” от смъртни, които са потънали в екстаз от Целувката на вампира, някои се прокрадват в къщите, насищайки се със спящи хора. Други ловуват в нощни клубове, барове и театри, примамвайки смъртните представяйки хищничеството си за страст. А другите се хранят по най-древния начин – преследвайки, нападайки и убивайки хора, които са отишли прекалено далеч по самотните нощни улици.
Нощният свят на вампира
Вампирите ценят властта заради безопасността, която тя им дава и заради земните блага, влияние. Хипнотичният поглед и няколко думи дават на коварния вампир достъп до всякакви богатства и слуги, които си пожелае. Някои могъщи вампири са способни да оставят постхипнотични заповеди в съзнанието на смъртния, така че да забрави за присъствието им. По този начин вампирите могат да се сдобият с легиони от роби. Немалко “слуги на народа” и финансови акули тайно отговарят пред своите господари-вампири.
Въпреки че има изключения, вампирите предпочитат да са в градовете, които им предоставят безчислени възможности за хищничество и любовни връзки. Природата е дом за върколаците, заклети врагове на вампирите, които искат “само” тяхното унищожение.
Прегръдката на вампира
Така се нарича процеса на трансформация. Прилича по-скоро на обикновената “трапеза” на вампира. Само една капка е достатъчна, за да превърне смъртния в немъртъв.
Когато смъртният се събуди, той сам започва да пие кръв. Но смъртният е все още мъртъв – той не диша. Сърцето му не бие. През следващите седмица или две тялото му претърпява незначителни изменения – учи се да използва кръвта в тялото си и бива обучаван на специалните способности на своя клан. Сега той е Вампир.
Прегръдката не се дава лесно. Все пак новият вампир е възможен съперник в борбата за храна и власт. Потенциалният “наследник” обикновено бива наблюдаван месеци или даже години и проверяван дали действително ще бъде добро допълнение за клана и рода.
