Неофициална биография
(*Забележка: Написаното по-долу е превод на биографията, която Стефaни сама е написала
)
Посещавах гимназия в Скотсдейл, Аризона, такъв тип място, където някои момичета имаха навика да се връщат на училище с нови носове, и също така имаше Поршета на паркинга за ученици.(Само за сведение, носът ми е истински и не съм имала кола до 20 и няколко годишна възраст). Футболният ни отбор бе известен и признат в целия щат. Наградиха ме със стипендия „National Merit” и аз я използвах, за да се запиша в университета „Brigham Young”, в Прово, Юта. Специализирах в Английска филология, по наблягах повече на литературата, отколкото на креативното писане най-вече защото не смятах четенето на книги за работа ( така и така възнамерявах да правя нещо, можеше поне да получа признание за него, нали така?). По време на студентските ми години съм чула много глупави шеги за кариерите на специализиращите Английска филология в хранителните индустрии, и на всички тези хора, които казваха тези шеги, сега аз казвам „Ха-ха”.
Срещнах съпруга си, Панчо, (истинското му име е Кристиaан (Christiaan), но никой не го нарича така – не е дълга, но е скучна история, затова ще е пропусна), когато бях на 4 години, но никога не сме били дори близо до тава да сме били влюбени през детството ни. Всъщност, въпреки че се виждахме по време на дейността ни в църквата, не мога да си спомня дори един миг, през който да сме се поздравили с приятелско махане на ръка, какво остава за размяна на истински думи. Това може би е било за добро, защото когато стигнахме до времето на първата ни любовна среща (години след първата ни среща), отне само 9 месеца от първото „Здрасти” до сватбата ни. Разбира се, можехме да пропуснем всичките части по опознаването – много от разговорите ни протичаха така: „Веднъж, когато бях на 10, си счупих ръката на едно парти, когато...-” „Да, знам какво стана. Аз бях там, не помниш ли..?”
Вече съм женена повече от 10 години и имам три красиви, умни и прекрасни момчета. Гейб (Gabe) е на 8, Сеф (Seth) е на 5, а Ели (Eli) е на 3. Когато започнах да пиша, всеки един от тях беше с две години по-млад и поглеждайки назад, не мога да си представя как оцелях, вършейки толкова много неща едновременно.
„Здрач” е най-първият ми роман и беше откачено, подобно на возене във влакче на ужасите в увеселителен парк, преживяване от самото начало.
Моите любими автори, оказали ми най-голямо влияние, са (не в определен ред) Орсън Скот Кард (Orson Scott Card), Джейн Остин (Jane Austen), Уилям Шекспир (William Shakespeare), Миив Бинчи (Maeve Binchy), Шарлот Бронте (Charlotte Bronte), Дафни Думауриер (Daphne DuMaurier), Л.М. Монтгомъри (L.M. Montgomery), Луиза Мей Алкот (Louisa May Alcott), Ева Иботсън (Eva Ibbotson), Уилям Голдмън (William Goldman), Дъглас Адамс (Douglas Adams), Джанет Иванович (Janet Evanovich)...списъкът продължава, но мисля, че вече изброих най-важните. Не мога да пиша без музика, а най-голямата ми муза е бандата Мюз (Muse). Другите ми източници на вдъхновение са Linkin Park, My Chemical Romance, Coldplay, The All American Rejects, Travis, The Strokes, Brand New, U2, Kasabian, Jimmy Eat World и Weezer. Любимите ми места, където обичам да се мотая, са:
www.fansofrealitytv.comwww.ericdsnider.comwww.muse.muwww.ebay.comwww.imdb.com и
www.evanovich.comЧлен съм също на Църквата на Исус Христос на съвременните светци (the Church of Jesus Christ of Latter-day Saints) (или Мормони, както често ни наричат ) и това оказва голямо влияние върху това какъв човек съм и върху виждането ми за живота и следователно върху това, което пиша ( въпреки това, повече от веднъж са ме питали: „Какво прави едно добро момиче-мормон като теб, пишейки за вампири..?”)...
