Външен вид: невероятно красиви, безкрайно грациозни, с бледа
мраморна кожа, която на пипане е студена като лед и твърда като гранит.
Очи: Заради диетата, която не включва човешка, а само животинска кръв,
всички от семейство Кълън имат златисти очи, когато са "гладни".
Вампирите, които пият човешка кръв, са с "обезпокоително и зловещо
червени, като бургунско вино" очи.
Движения: По природа се движат с невероятна бързина, но изключително плавно. Едновременно с това могат да стоят абсолютно неподвижно с
часове - за тях няма никакво значение дали са прави, седнали, или
легнали. За да се впише в света на хората, семейството на Едуард е
тренирало съзнателно подражание на човешки жестове - да говорят
бавно, да не стоят неподвижно, да прокарват ръка през косата си и да
седят.
Сили: Спирането на кола с една ръка е детска играчка за вампира. Всеки
от тях е най-силен в първите месеци след трансформацията, когато в наго
все още има остатъци от човешка кръв.
Физически потребности: вампирите нямат нужда от сън - в стаята на
Едуард дори няма легло. Те нямат потребност и от въздух, но дишат,
защото им е по-удобно и за да могат да говорят.
Храна: Менюто им се състои единствено от кръв. Те могат да погълнат
човешка храна, но за тях вкусът и на най-невероятното ястие е по-лошо от
кал.
Любов: Когато вампирите открият своята половинка, любовта им е за цял
живот, тоест, цяла вечност. Тя е по-силна от всичко, което човешкото
сърце би могло да понесе, и е... доста страстна, както ще стане ясно в
четвъртата книга.
Още
от пръв поглед, дизайнерката на костюмите Уенди Чък е имала ясна визия
за гардероба на семейство Кълън. „В книгата Кълън са описани като хора
с безупречен вкус,” казва тя. „Беше истинско предизвикателство да ги
направя да изглеждат различни, но в същото време да се сливат с хората
във Форкс.”
Мейър е доволна от насоката в облеклото на героите. „Много хора си
мислят, че когато си имаме работа с вампири, става въпрос за дълги до
пода черни кожени палта с високи яки и какво ли още не, и знаех, че
това ще е голямо изкушение,” казва авторката. „Катрин успя да каже „не”
на това. Говорехме за светли цветове и класически облекла, и така
нататък.
Когато Чък за първи път се срещнала с Хардуик, тя споделила някои идеи,
които съответствали с концепциите на режисьорката. „Мислех си, че вече
сме виждали всичко това – готическото и мрачното излъчване. Нека
направим нещо различно, за разнообразие. Продължих да се връщам към
идеята, че вампирският свят е заключен в капана на времето. Това беше
един замръзнал момент за тях. За мен беше въпрос на отражения и
прозрачност, за бяло, сребристо и сиво, с черни оттенъци или контрастен
цвят като синия. Оттам започна нашата палитра и аз показах на Катрин
няколко разкъсани чаршафа. Тя си хареса един от тях и си помислихме:
„Това са цветовете на полярния вълк.” Бяхме водени от тази идея, когато
създавахме света на семейство Кълън.”
Тръгвайки от идеята за вампир-рокзвезда, Чък започва да прави леки
отклонения от героите, осланяйки се на тяхното минало. „Едуард е от
времето на крал Едуард и носи обувки с връзки, стегнати панталони и има
много класически стилове и форми от тази епоха. Алис е много палава.
Веднага я оприличих на момиченцето от „Алиса в страната на чудесата”.
При нея облеклото не представляваше проблем заради това, което е Ашли и
колко добре изглеждаше във всички дрехи.
„Стилът на Бела е еволюционен. Колкото повече се обвързва с Едуард и семейството му, толкова по-често се облича в синьо.”
Скитащите вампири притежават по-агресивен стил на обличане, основан на
идеята за вземането на трофеи. „Направихме Джеймс да изглежда
най-свиреп,” казва Чък. „Ще забележите, че по коженото му яке има
най-различни емблеми и символи. Той е убиец и го прави за спорта.
Затова той събира такива неща и ги носи с гордост. Ракел е много
красива и е идеална за ролята на Виктория. Решихме, че ще сложим по нея
някакво животно, но не искахме да използваме кожа. Козината не
изглеждаше добре и тогава в играта влезе овчата вълна, която пригодих
за обличане, така че да може да я носи по различни начини. После тя взе
своите рокаджийски джинси.”
„Джеймс и Виктория са накичени целите в най-различни дрънкулки, които
очевидно принадлежат на други хора,” казва Льофевр. „Носех онази
гривна, която изглеждаше сякаш съм я взела от някоя старица, но при
по-внимателно вглеждане прилича повече на гривна за малко момиче. Имаме
всякакви дрънкулки.”
Стефани Мейър избрала Форкс, Вашингтон, за роден град на Бела, който
намерила в интернет сред най-дъждовните места в континенталните
Съединени щати. Било много важно семейство Кълън да живеят на място,
лишено от директна слънчева светлина, защото слънцето разкрива Кълън
като нещо различно от човешки същества. Изтощителното търсене на
идеалното място, което да отрази най-влажната, мрачна и потискаща
общност, отвело кинодейците в Орегон, където климатичните условия
отговаряли на тези във Форкс.
„Едно от най-страхотните неща беше, че мястото за снимане стана само по
себе си герой във филма,” казва Хардуик. „В този случай, горите на
полуостров Олимпик, пъстро разнообразие на климат и природни прелести,
имат символично значение във филма; мъхът и капещите дървета, където
живеят Кълън – което прилича на къща сред дърветата – и постоянните,
нестихващи дъждове и мъгли.”
48-дневната продукция се оказала по-трудна, отколкото продуцентите
очаквали. „Снимките бяха много трудни от физическа гледна точка,” казва
Мурадиан. „Орегон разполага с много великолепни местности, но не винаги
имаше паркинг близо до тях. Често се налагаше да навлизаме навътре в
гората и да носим цялото си снимачно оборудване с нас. Трябва да
създадем оптимално осветена обстановка. В това отношение беше много
трудно – да не говорим за ненормалното време в Портланд, където
климатът се сменя четири пъти до обяд. А когато снимаме навън, сме
изправени пред истинско предизвикателство.”
Безупречно екипирани и поставени в мрачния климат, актьорите имали
нужда от само малко помощ с вампирските си свръх възможности, за да
извършат трансформацията. „Здрач” е изпълнен с невероятни каскади,
измислени от режисьора на втория екип и координаторът каскади Анди
Ченг. Според Ченг, най-ефикасният начин да се представят изключителните
акробатични суперспособности, притежавани от вампирите, било чрез
въжеиграчество. „По време на подготвителния етап, и дори по време на
снимането, с Катрин многократно сме обсъждали как да обрисуваме
физикалността на вампирите. Съгласихме се да могат да тичат много
бързо, но не със скоростта на светлината. Скачат много надалеч и
приличат на котки в движенията си.
Продуцентът Годфри казва за Ченг: „Той е точният човек за тази работа.
Той е най-добрият. Знае как работи апаратурата и какво можеш да
постигнеш в действителност. Той влага много енергия във всичко, което
прави и мисля, че това беше важно за Катрин. Тя е човек, който обича да
се съсредоточава върху изиграването на ролята, взаимоотношенията и
любовната история, затова за нея беше незаменимо да има на кого да се
довери за изключителния екшън във филма.”
За да направи така, че движенията на актьорите да изглеждат със
свръхестествена скорост, Ченг използва нещо, което нарича „Вълшебното
килимче”. „Вълшебното килимче е устройство за каскади, което се поставя
на земята и когато снимаш хората в далечина или в гръб, независимо дали
тичат или вървят, вижда се само тяхното съприкосновение със земята.
Така че, когато гледате героите да вървят по него, изглежда сякаш те
прелитат през екрана, което създава усещане за свръхестествено.”
мраморна кожа, която на пипане е студена като лед и твърда като гранит.
Очи: Заради диетата, която не включва човешка, а само животинска кръв,
всички от семейство Кълън имат златисти очи, когато са "гладни".
Вампирите, които пият човешка кръв, са с "обезпокоително и зловещо
червени, като бургунско вино" очи.
Движения: По природа се движат с невероятна бързина, но изключително плавно. Едновременно с това могат да стоят абсолютно неподвижно с
часове - за тях няма никакво значение дали са прави, седнали, или
легнали. За да се впише в света на хората, семейството на Едуард е
тренирало съзнателно подражание на човешки жестове - да говорят
бавно, да не стоят неподвижно, да прокарват ръка през косата си и да
седят.
Сили: Спирането на кола с една ръка е детска играчка за вампира. Всеки
от тях е най-силен в първите месеци след трансформацията, когато в наго
все още има остатъци от човешка кръв.
Физически потребности: вампирите нямат нужда от сън - в стаята на
Едуард дори няма легло. Те нямат потребност и от въздух, но дишат,
защото им е по-удобно и за да могат да говорят.
Храна: Менюто им се състои единствено от кръв. Те могат да погълнат
човешка храна, но за тях вкусът и на най-невероятното ястие е по-лошо от
кал.
Любов: Когато вампирите открият своята половинка, любовта им е за цял
живот, тоест, цяла вечност. Тя е по-силна от всичко, което човешкото
сърце би могло да понесе, и е... доста страстна, както ще стане ясно в
четвъртата книга.
Още
от пръв поглед, дизайнерката на костюмите Уенди Чък е имала ясна визия
за гардероба на семейство Кълън. „В книгата Кълън са описани като хора
с безупречен вкус,” казва тя. „Беше истинско предизвикателство да ги
направя да изглеждат различни, но в същото време да се сливат с хората
във Форкс.”
Мейър е доволна от насоката в облеклото на героите. „Много хора си
мислят, че когато си имаме работа с вампири, става въпрос за дълги до
пода черни кожени палта с високи яки и какво ли още не, и знаех, че
това ще е голямо изкушение,” казва авторката. „Катрин успя да каже „не”
на това. Говорехме за светли цветове и класически облекла, и така
нататък.
Когато Чък за първи път се срещнала с Хардуик, тя споделила някои идеи,
които съответствали с концепциите на режисьорката. „Мислех си, че вече
сме виждали всичко това – готическото и мрачното излъчване. Нека
направим нещо различно, за разнообразие. Продължих да се връщам към
идеята, че вампирският свят е заключен в капана на времето. Това беше
един замръзнал момент за тях. За мен беше въпрос на отражения и
прозрачност, за бяло, сребристо и сиво, с черни оттенъци или контрастен
цвят като синия. Оттам започна нашата палитра и аз показах на Катрин
няколко разкъсани чаршафа. Тя си хареса един от тях и си помислихме:
„Това са цветовете на полярния вълк.” Бяхме водени от тази идея, когато
създавахме света на семейство Кълън.”
Тръгвайки от идеята за вампир-рокзвезда, Чък започва да прави леки
отклонения от героите, осланяйки се на тяхното минало. „Едуард е от
времето на крал Едуард и носи обувки с връзки, стегнати панталони и има
много класически стилове и форми от тази епоха. Алис е много палава.
Веднага я оприличих на момиченцето от „Алиса в страната на чудесата”.
При нея облеклото не представляваше проблем заради това, което е Ашли и
колко добре изглеждаше във всички дрехи.
„Стилът на Бела е еволюционен. Колкото повече се обвързва с Едуард и семейството му, толкова по-често се облича в синьо.”
Скитащите вампири притежават по-агресивен стил на обличане, основан на
идеята за вземането на трофеи. „Направихме Джеймс да изглежда
най-свиреп,” казва Чък. „Ще забележите, че по коженото му яке има
най-различни емблеми и символи. Той е убиец и го прави за спорта.
Затова той събира такива неща и ги носи с гордост. Ракел е много
красива и е идеална за ролята на Виктория. Решихме, че ще сложим по нея
някакво животно, но не искахме да използваме кожа. Козината не
изглеждаше добре и тогава в играта влезе овчата вълна, която пригодих
за обличане, така че да може да я носи по различни начини. После тя взе
своите рокаджийски джинси.”
„Джеймс и Виктория са накичени целите в най-различни дрънкулки, които
очевидно принадлежат на други хора,” казва Льофевр. „Носех онази
гривна, която изглеждаше сякаш съм я взела от някоя старица, но при
по-внимателно вглеждане прилича повече на гривна за малко момиче. Имаме
всякакви дрънкулки.”
Стефани Мейър избрала Форкс, Вашингтон, за роден град на Бела, който
намерила в интернет сред най-дъждовните места в континенталните
Съединени щати. Било много важно семейство Кълън да живеят на място,
лишено от директна слънчева светлина, защото слънцето разкрива Кълън
като нещо различно от човешки същества. Изтощителното търсене на
идеалното място, което да отрази най-влажната, мрачна и потискаща
общност, отвело кинодейците в Орегон, където климатичните условия
отговаряли на тези във Форкс.
„Едно от най-страхотните неща беше, че мястото за снимане стана само по
себе си герой във филма,” казва Хардуик. „В този случай, горите на
полуостров Олимпик, пъстро разнообразие на климат и природни прелести,
имат символично значение във филма; мъхът и капещите дървета, където
живеят Кълън – което прилича на къща сред дърветата – и постоянните,
нестихващи дъждове и мъгли.”
48-дневната продукция се оказала по-трудна, отколкото продуцентите
очаквали. „Снимките бяха много трудни от физическа гледна точка,” казва
Мурадиан. „Орегон разполага с много великолепни местности, но не винаги
имаше паркинг близо до тях. Често се налагаше да навлизаме навътре в
гората и да носим цялото си снимачно оборудване с нас. Трябва да
създадем оптимално осветена обстановка. В това отношение беше много
трудно – да не говорим за ненормалното време в Портланд, където
климатът се сменя четири пъти до обяд. А когато снимаме навън, сме
изправени пред истинско предизвикателство.”
Безупречно екипирани и поставени в мрачния климат, актьорите имали
нужда от само малко помощ с вампирските си свръх възможности, за да
извършат трансформацията. „Здрач” е изпълнен с невероятни каскади,
измислени от режисьора на втория екип и координаторът каскади Анди
Ченг. Според Ченг, най-ефикасният начин да се представят изключителните
акробатични суперспособности, притежавани от вампирите, било чрез
въжеиграчество. „По време на подготвителния етап, и дори по време на
снимането, с Катрин многократно сме обсъждали как да обрисуваме
физикалността на вампирите. Съгласихме се да могат да тичат много
бързо, но не със скоростта на светлината. Скачат много надалеч и
приличат на котки в движенията си.
Продуцентът Годфри казва за Ченг: „Той е точният човек за тази работа.
Той е най-добрият. Знае как работи апаратурата и какво можеш да
постигнеш в действителност. Той влага много енергия във всичко, което
прави и мисля, че това беше важно за Катрин. Тя е човек, който обича да
се съсредоточава върху изиграването на ролята, взаимоотношенията и
любовната история, затова за нея беше незаменимо да има на кого да се
довери за изключителния екшън във филма.”
За да направи така, че движенията на актьорите да изглеждат със
свръхестествена скорост, Ченг използва нещо, което нарича „Вълшебното
килимче”. „Вълшебното килимче е устройство за каскади, което се поставя
на земята и когато снимаш хората в далечина или в гръб, независимо дали
тичат или вървят, вижда се само тяхното съприкосновение със земята.
Така че, когато гледате героите да вървят по него, изглежда сякаш те
прелитат през екрана, което създава усещане за свръхестествено.”