Ден 1. Реших да опитам някакви хапчета. Надали ще ми стане нещо от веднъж. Стана ми малко по-хубаво.
Ден 2. Събрахме се с приятели... пак повторих.
Ден 3. Не разбирам защо казват, че наркотиците били лоша работа - толкова хубаво ми стана. Привършиха джобните, днес няма.
Ден 4. Хапчетата не са на мода, чудя се дали да не мина на нещо по-твърдо.
Ден 5. Почвам сериозно да се замислям, от тези хапчета нищо не ми става вече. Сигурно ме ментят и ми дават аспирин.
Ден 6. Боцнах се за първи път. Оказах се прав! Много по-добре е от хапчетата. Не помня нищо.
Ден 7. Но трябва да се признае, че наркотиците сплотяват хората. Вече имам нови приятели, заедно се боцкаме.
Ден 8. Днес пак се надрусах, пак не помня нищо. Нямам пари.
Ден 9. Цял ден моля наще за джобните ми от другата седмица. Не мога да си купя дозичката. След седмица може и да поспра за малко , че ми излиза прекалено скъпо.
Ден 10. Родителите ми ми дадоха пари, купих си дрога. Добре се надрусах Не отидох на училище, защото не намерих смисъл.
Ден 11. И днес не отидох на училище, защото намерих евтина дозичка и как да не си я използвам.
Ден 12. Парите свършиха ! Дали ще е нахално, ако питам наще за джобни от по-по-другата седмица ?
Ден 13. Надрусах се здраво. Новите ми приятели ме пребиха. Не ми вярваха, че нямам пари. На мен пък не ми пука! Сам ще се дрогирам, за какво са ми те ?!
Ден 14. Пети ден не ходя на училище. Казах на наще, че са ме нападнали цигани и са ми взели всичките пари. Май ще ми дадат джобни, защото ги е жал да ме гледат как гладувам
Ден 15. Събота е.. идеален ден за една дозичка. Дали да не пробвам вкъщи ?
Ден 16. Не помня нищо от събота, но по-лошото е , че нямам никакви пари. Май ще поспра за малко с тези наркотици.
Ден 17. Защо казват, че не можели да се спре дрогата. Аз успях! Но май пак ще почна, че ми харесваше повече.
Ден 18. Треперя в тоалетната. Казах на наще, че съм настинал. Май се вързаха. А те дали занят, че морфина не е за сваляне на температурата ?
Ден 19. И морфина не е лош, ама бързо свършва. Цял ден бях мъртъв. Наще се убедиха, че съм болен.
Ден 20. Отивам да потърся някоя друга дозичка. Ще продам ролекса на баща ми, защото видях същия на Илиянци за 2 лева. Как да не ме е жал да носи толкова скъп часовник ?!
Ден 21. Продадох го за 15 кинта. Остана ми и за днес. Утре ще видя какво ще правя. Още съм "болен".
Ден 22. Май скоро ще трябва да отида на училище, че ще забравя къде се намира. Но първо една дозичка.
Ден 23. Не помня вчера какво правих, пък дори и от къде съм взел пари. Надрусах се зад училището със старите фреднове, май са разбрали, че нямам пари.
Ден 24. Дадоха ми назаем. За два дена напред ще имам дозички Само дето днес един полицай ме спря да ме разпитва, дали аз съм пребилна някаква си бабичка за 3 лева?! Как аз мога да направя такова нещо ?! Пусна ме!
Ден 25. Мъртъв! Събудих се привечер в Борисовата градина. Едно куче се опитваше да ме зарови. Отвлякох го! Ще му искам откуп.
Ден 26. Налепих по стълбовете бележки за загубеното куче. Надрусах се здраво.
Ден 27. Позвъняха ми, но това не беше тяхното куче. Май ще го изхвърля скоро, че котките в блока свършиха.
Ден 28. Намерих 5 лева на улицата. С тях си купих 4 "Кале"-та и едно найлоново пликче. Позамаза малко работата..
Ден 29. 3 "Кале"-та вече свършиха. Песа наръфа едното, остана още едно за лична употреба. Майка ми ме попита защо има толкова лепила, а аз й казах, че е задача по трудово.
Ден 30. Обадиха се от училище. Наще са много ядосани, май са говорили за мен. Забраниха ми да излизам. Е нищо! Ще се надрусам в тоалетната.
Ден 31. Цяла вечер съм спал на тоалетната чиния. Чувствам се изнасилен (много неудобно мамицата му ше иб@). Кучето вече спи втори ден.
Ден 32. Ще се измъкна през прозореца, нямам повече дозички.. и ще взема да изхвърля тоя пес навън, че го настъпих за 3ти път тази сутрин. Б@х как дълбоко спи.
Ден 33. Запасих се за 2 дена напред. Чувствам, че вече спокойно мога да умра. Надрусах се яко. Откъсна се единия крак на кучето докато го изхвърлях. Но пък не усети, още спи.
Ден 34. Получих писмо от училище. Май са ме изключили, но не мога да го прочета, много ми треперят ръцете. Ще си бия една инжекцийка и ще се оправя.
Ден 35. Май не е нещо добро. Ще го изхвърля да не видят наще. Наказанието ми свършва днес. Отивам да се надрусам навън.
Ден 36. Куките ме спряха пак да ме разпитват. Май за песа говореха. Не им разбрах много, защото се бях надрусал.
Ден 37. Ще продам персийския килим. И без това паркета е по-хубав. Надрусах се!
Ден 38. Вече не ми трябва компютър.. колко ли мога да му взема Май два дена ще карам с него.
Ден 39. Реших, че няма смисъл да излизам навън да се боцкам. Тя майка ми свикна. Отивам да погледам телевизия и да си ударя една инжекцийка.
Ден 40. Не дават нищо интересно по телевизията. Ще взема да продам телевизора, че финансите са на приключване.
Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Май ми повярваха, че спринцовките и иглите са ми, за да си бия оксипентагеомиксин, заради болестта ми.
Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Оф май нещо ми се повтарят дните. Пак са ми дали някакъв ментак. Ще сменя дилъра.
Ден 42. Преби ме стария дилър, че вече не купувам от него. Е как да е. Надрусах се!
Ден 43. Ангелите ме отнесоха..
Ден 44. Въобразил съм си. Яко се бях надрусал. Остъргах тапетите за хартия вторични сурвини. Взех си един коз.
Ден 45. Замислих се, че нямам приятелка. Иб@л съм го , нали си имам цигарка.
Ден 46. Апартамента е празен. За какво ми е сега ? Ще взема да го продам и него. Купих си някакви хапчета, че за друго не стигнаха парите.
Ден 47. Не съм срещал от 5 дена наще. Къде ли се губят ? Ще се надрусам докато ги няма, пък след това ще му мисля.
Ден 48. Намерих ги ! Сега трябва да ги изнеса без да ме забележат съседите. Ще се боцна, за да стана отново "Невидимия"
Ден 49. Още ги изнасям. Нещо много бавно върви времето.. ще взема да пия некви хапчета и ще се оправя.
Ден 50. Защо по дяволите куките ме арестуваха, след като пак им обясних за болестта ми !?
Ден 51. Май е заради наще. Но откъде да знам, че те ще се заколят и разфасоват сами ?! Тук има нещо гнило. Определено не се чувствам добре. Трябва ми дрога, а тук няма.
Ден 52. Боже не издържам !! Ще се удавя в кенефа !!
Ден 2. Събрахме се с приятели... пак повторих.
Ден 3. Не разбирам защо казват, че наркотиците били лоша работа - толкова хубаво ми стана. Привършиха джобните, днес няма.
Ден 4. Хапчетата не са на мода, чудя се дали да не мина на нещо по-твърдо.
Ден 5. Почвам сериозно да се замислям, от тези хапчета нищо не ми става вече. Сигурно ме ментят и ми дават аспирин.
Ден 6. Боцнах се за първи път. Оказах се прав! Много по-добре е от хапчетата. Не помня нищо.
Ден 7. Но трябва да се признае, че наркотиците сплотяват хората. Вече имам нови приятели, заедно се боцкаме.
Ден 8. Днес пак се надрусах, пак не помня нищо. Нямам пари.
Ден 9. Цял ден моля наще за джобните ми от другата седмица. Не мога да си купя дозичката. След седмица може и да поспра за малко , че ми излиза прекалено скъпо.
Ден 10. Родителите ми ми дадоха пари, купих си дрога. Добре се надрусах Не отидох на училище, защото не намерих смисъл.
Ден 11. И днес не отидох на училище, защото намерих евтина дозичка и как да не си я използвам.
Ден 12. Парите свършиха ! Дали ще е нахално, ако питам наще за джобни от по-по-другата седмица ?
Ден 13. Надрусах се здраво. Новите ми приятели ме пребиха. Не ми вярваха, че нямам пари. На мен пък не ми пука! Сам ще се дрогирам, за какво са ми те ?!
Ден 14. Пети ден не ходя на училище. Казах на наще, че са ме нападнали цигани и са ми взели всичките пари. Май ще ми дадат джобни, защото ги е жал да ме гледат как гладувам
Ден 15. Събота е.. идеален ден за една дозичка. Дали да не пробвам вкъщи ?
Ден 16. Не помня нищо от събота, но по-лошото е , че нямам никакви пари. Май ще поспра за малко с тези наркотици.
Ден 17. Защо казват, че не можели да се спре дрогата. Аз успях! Но май пак ще почна, че ми харесваше повече.
Ден 18. Треперя в тоалетната. Казах на наще, че съм настинал. Май се вързаха. А те дали занят, че морфина не е за сваляне на температурата ?
Ден 19. И морфина не е лош, ама бързо свършва. Цял ден бях мъртъв. Наще се убедиха, че съм болен.
Ден 20. Отивам да потърся някоя друга дозичка. Ще продам ролекса на баща ми, защото видях същия на Илиянци за 2 лева. Как да не ме е жал да носи толкова скъп часовник ?!
Ден 21. Продадох го за 15 кинта. Остана ми и за днес. Утре ще видя какво ще правя. Още съм "болен".
Ден 22. Май скоро ще трябва да отида на училище, че ще забравя къде се намира. Но първо една дозичка.
Ден 23. Не помня вчера какво правих, пък дори и от къде съм взел пари. Надрусах се зад училището със старите фреднове, май са разбрали, че нямам пари.
Ден 24. Дадоха ми назаем. За два дена напред ще имам дозички Само дето днес един полицай ме спря да ме разпитва, дали аз съм пребилна някаква си бабичка за 3 лева?! Как аз мога да направя такова нещо ?! Пусна ме!
Ден 25. Мъртъв! Събудих се привечер в Борисовата градина. Едно куче се опитваше да ме зарови. Отвлякох го! Ще му искам откуп.
Ден 26. Налепих по стълбовете бележки за загубеното куче. Надрусах се здраво.
Ден 27. Позвъняха ми, но това не беше тяхното куче. Май ще го изхвърля скоро, че котките в блока свършиха.
Ден 28. Намерих 5 лева на улицата. С тях си купих 4 "Кале"-та и едно найлоново пликче. Позамаза малко работата..
Ден 29. 3 "Кале"-та вече свършиха. Песа наръфа едното, остана още едно за лична употреба. Майка ми ме попита защо има толкова лепила, а аз й казах, че е задача по трудово.
Ден 30. Обадиха се от училище. Наще са много ядосани, май са говорили за мен. Забраниха ми да излизам. Е нищо! Ще се надрусам в тоалетната.
Ден 31. Цяла вечер съм спал на тоалетната чиния. Чувствам се изнасилен (много неудобно мамицата му ше иб@). Кучето вече спи втори ден.
Ден 32. Ще се измъкна през прозореца, нямам повече дозички.. и ще взема да изхвърля тоя пес навън, че го настъпих за 3ти път тази сутрин. Б@х как дълбоко спи.
Ден 33. Запасих се за 2 дена напред. Чувствам, че вече спокойно мога да умра. Надрусах се яко. Откъсна се единия крак на кучето докато го изхвърлях. Но пък не усети, още спи.
Ден 34. Получих писмо от училище. Май са ме изключили, но не мога да го прочета, много ми треперят ръцете. Ще си бия една инжекцийка и ще се оправя.
Ден 35. Май не е нещо добро. Ще го изхвърля да не видят наще. Наказанието ми свършва днес. Отивам да се надрусам навън.
Ден 36. Куките ме спряха пак да ме разпитват. Май за песа говореха. Не им разбрах много, защото се бях надрусал.
Ден 37. Ще продам персийския килим. И без това паркета е по-хубав. Надрусах се!
Ден 38. Вече не ми трябва компютър.. колко ли мога да му взема Май два дена ще карам с него.
Ден 39. Реших, че няма смисъл да излизам навън да се боцкам. Тя майка ми свикна. Отивам да погледам телевизия и да си ударя една инжекцийка.
Ден 40. Не дават нищо интересно по телевизията. Ще взема да продам телевизора, че финансите са на приключване.
Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Май ми повярваха, че спринцовките и иглите са ми, за да си бия оксипентагеомиксин, заради болестта ми.
Ден 41. Полицаите пак ме спряха. Оф май нещо ми се повтарят дните. Пак са ми дали някакъв ментак. Ще сменя дилъра.
Ден 42. Преби ме стария дилър, че вече не купувам от него. Е как да е. Надрусах се!
Ден 43. Ангелите ме отнесоха..
Ден 44. Въобразил съм си. Яко се бях надрусал. Остъргах тапетите за хартия вторични сурвини. Взех си един коз.
Ден 45. Замислих се, че нямам приятелка. Иб@л съм го , нали си имам цигарка.
Ден 46. Апартамента е празен. За какво ми е сега ? Ще взема да го продам и него. Купих си някакви хапчета, че за друго не стигнаха парите.
Ден 47. Не съм срещал от 5 дена наще. Къде ли се губят ? Ще се надрусам докато ги няма, пък след това ще му мисля.
Ден 48. Намерих ги ! Сега трябва да ги изнеса без да ме забележат съседите. Ще се боцна, за да стана отново "Невидимия"
Ден 49. Още ги изнасям. Нещо много бавно върви времето.. ще взема да пия некви хапчета и ще се оправя.
Ден 50. Защо по дяволите куките ме арестуваха, след като пак им обясних за болестта ми !?
Ден 51. Май е заради наще. Но откъде да знам, че те ще се заколят и разфасоват сами ?! Тук има нещо гнило. Определено не се чувствам добре. Трябва ми дрога, а тук няма.
Ден 52. Боже не издържам !! Ще се удавя в кенефа !!
