От самото начало ще призная, че зад метафората на кривото огледало стои собственото ми изследване, в което се опитвам да разгледам два сходни образа от културата на силно отдалечени в географско отношение народи. От една страна поставям вампира като демонологичен персонаж от традиционната култура на славяните в Източна Европа, а от друга страна поставям зомби като продукт на западноафриканските митологични представи. Това, което ги сближава в рамките на едно изследване, е общата им представа за оживели мъртъвци, която се оказва важна част от религиозното мислене на балканските славяни и на хаитянските африканци.
И така, митологемата за свръхестествени антропоморфни същества, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди, лежи в историческата бездна на древността, преминава през дългото време на средновековието, докато внезапно през ХVІІІ в. настъпва същински демонологически ренесанс както за вампирите в Европа, така и за зомби в афроамериканския културен ареал.
Исторически погледнато, представата за вампири първоначално циркулира в ограничената зона между славяните на Източна Европа (особено сред българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси) и съседните им народи (предимно унгарци и румънци, гърци и албанци) до времето, когато отслабва османската империя в източната част на стария континент и след 1730 г. се освобождават първите сръбски и австрийски територии. Тогава настъпва осезателно раздвижване на популациите в европейското землище и не без посредничеството на циганските племена започва вълнуващата одисея на вампиризма в цяла Европа и света. Скритите демони от поверията на потиснатите християнски народи в европейския Изток плъзват на Запад, заселвайки незаетите места във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирическата истерия, обхванала Западна Европа през ХVІІІ в., накрая кулминира в бестселъра на Брам Стокър (Bram Stoker) “Дракула” от 1897 г. и в знаменития филм на Тод Браунинг (Tod Browning) “Дракула” от 1931 г., които предлагат занапред архетипните фигури на човека-вамп в черно-белите продукции на европейското кино и цветните филми на холивудската фабрика за илюзии.
В тази историческа перспектива времето около 1730 г. се оказва показателно и за появата на религията Вуду (Voodoo или Voudou) в Западна Африка и Южна Америка при налагащото се надмощие на дахомейската култура над останалите автохтонни традиции на конго, йоруба, фон, ибо и други народности. През ХVІІІ в. френските колонисти активно забраняват местните религиозни култове, което през ХІХ в. довежда до обявяването на свещена война между африканския вудуизъм и френския католицизъм, прекъсвана от кратки периоди на мирна дифузия между двете религиозни системи. Тревожната ера на конкуренция между европейското християнство и африканските вярвания приключва едва в средата на ХХ в., когато продължителното съжителство между колонизатори и роби довежда до частично застъпване на двете религии в теологията и ритуалите - така напр. африканският дух Дамбала (Damballah) от вудуисткия пантеон се припокрива с католическия патрон Св. Патрик, земната майка Ерзули (Erzulie) от полубоговете във Вуду се покрива с Христовата майка Дева Мария, а тъпанът и музиката на Вуду проникват в църковното богослужение на креолците. В последна сметка католицизмът пуска корени в Африка, а Вуду започва емиграцията си на Запад, където през последните десетилетия на ХІХ в. намира своя нов дом в Ню Орлеанс. И когато в Европа вече се прожектира споменатият филм с Бела Лугоши (Bela Lugosi) “Дракула”, през 1932 г. в Америка излиза филмът на Виктор Халперин (Victor Halperin) “Бяло зомби”, който - удивително! - разказва историята за един вампир, заел мястото на жестокия магьосник от религията на Вуду, който владее тайната на зомбирането и превръща работниците от плантациите в демони...
И така, митологемата за свръхестествени антропоморфни същества, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди, лежи в историческата бездна на древността, преминава през дългото време на средновековието, докато внезапно през ХVІІІ в. настъпва същински демонологически ренесанс както за вампирите в Европа, така и за зомби в афроамериканския културен ареал.
Исторически погледнато, представата за вампири първоначално циркулира в ограничената зона между славяните на Източна Европа (особено сред българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси) и съседните им народи (предимно унгарци и румънци, гърци и албанци) до времето, когато отслабва османската империя в източната част на стария континент и след 1730 г. се освобождават първите сръбски и австрийски територии. Тогава настъпва осезателно раздвижване на популациите в европейското землище и не без посредничеството на циганските племена започва вълнуващата одисея на вампиризма в цяла Европа и света. Скритите демони от поверията на потиснатите християнски народи в европейския Изток плъзват на Запад, заселвайки незаетите места във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирическата истерия, обхванала Западна Европа през ХVІІІ в., накрая кулминира в бестселъра на Брам Стокър (Bram Stoker) “Дракула” от 1897 г. и в знаменития филм на Тод Браунинг (Tod Browning) “Дракула” от 1931 г., които предлагат занапред архетипните фигури на човека-вамп в черно-белите продукции на европейското кино и цветните филми на холивудската фабрика за илюзии.
В тази историческа перспектива времето около 1730 г. се оказва показателно и за появата на религията Вуду (Voodoo или Voudou) в Западна Африка и Южна Америка при налагащото се надмощие на дахомейската култура над останалите автохтонни традиции на конго, йоруба, фон, ибо и други народности. През ХVІІІ в. френските колонисти активно забраняват местните религиозни култове, което през ХІХ в. довежда до обявяването на свещена война между африканския вудуизъм и френския католицизъм, прекъсвана от кратки периоди на мирна дифузия между двете религиозни системи. Тревожната ера на конкуренция между европейското християнство и африканските вярвания приключва едва в средата на ХХ в., когато продължителното съжителство между колонизатори и роби довежда до частично застъпване на двете религии в теологията и ритуалите - така напр. африканският дух Дамбала (Damballah) от вудуисткия пантеон се припокрива с католическия патрон Св. Патрик, земната майка Ерзули (Erzulie) от полубоговете във Вуду се покрива с Христовата майка Дева Мария, а тъпанът и музиката на Вуду проникват в църковното богослужение на креолците. В последна сметка католицизмът пуска корени в Африка, а Вуду започва емиграцията си на Запад, където през последните десетилетия на ХІХ в. намира своя нов дом в Ню Орлеанс. И когато в Европа вече се прожектира споменатият филм с Бела Лугоши (Bela Lugosi) “Дракула”, през 1932 г. в Америка излиза филмът на Виктор Халперин (Victor Halperin) “Бяло зомби”, който - удивително! - разказва историята за един вампир, заел мястото на жестокия магьосник от религията на Вуду, който владее тайната на зомбирането и превръща работниците от плантациите в демони...